16 СВЕТОВНИ ДНИ СРЕЩУ НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ

„Решението на домашното насилие е да ВЗЕМЕШ РЕШЕНИЕ»
Бихте ли се намесили, ако станете свидетели на домашно насилие?

Социален експеримент поставя на изпитание хора, които пътуват в асансьор: Мъж-актьор се преструва, че насилва - и вербално, и физически - жена-актьор в асансьора. От 53-мата души, влезли в него: Една жена пряко е защитила дамата: "Ако я докоснете, ще се обадя в полицията“. Друга свидетелка моли двойката да престане да се кара: "И аз съм тук. Моля ви, изчакайте ме поне да сляза”; Един мъж напуска асансьора, когато "жената в беда" моли за помощ. Повечето от хората в асансьора игнорират ситуацията.


По всяка вероятност впоследствие с облекчение са разбрали, че това е само експеримент и никой не е насилван и притесняван в тяхно присъствие. И са забравили за случилото се.
Не е толкова лесно и бързо облекчението, когато човек преживява реална ситуация на домашно насилие, независимо дали е потърпевш или свидетел. Поредна година отбелязваме 16-дневната световна кампания против домашното насилие, между 25 ноември, Международен ден срещу насилието над жени, и 10 декември, Международен ден на човешките права. Посланието е ясно и категорично: домашното насилие се явява нарушаване на човешките права и международните стандарти. Нужно е това послание да се актуализира и изпраща всяка година към отделната личност, към обществото, към институциите, да достига до все повече хора, готови да подадат ръка, да подкрепят, да помогнат, да насочат, да говорят за проблема,да се противопоставят на домашното насилие.
От практиката на Център „Мария” – Горна Оряховица, който подкрепя и помага на жертви на домашно насилие вече 22 години, може да се потвърди, че най-често преживява насилие жената. Това автоматично поставя и детето в ролята на жертва, дори насилието да не е насочено пряко към него. Към специалистите на Центъра – психолози, социални работници и юрист - за помощ и подкрепа са се обръщали и възрастни хора, тормозени, бити или пъдени от своите пораснали деца. Жертвите идват с болката – често физическа, но винаги душевна, обединила в себе си страх, срам, унижение, объркване. Трудна е първата крачка към спасение – нужно е време, подкрепа, осъзнаване. Пътят е да сглобиш отново парчетата на наранена си душа, да повярваш, че сам пишеш съдбата си. По повод на 16-дневната световна кампания против домашното насилие, изведено от опита на специалистите от Център „Мария” от работата им с жертви на насилие, предоставяме 16 ситуации, споделени от клиенти. Оставяме на уважаемия читател да прецени колко труден и колко дълъг е пътят за справяне с домашно насилие и последиците от него.
1. “Бесен, тръгна с нож срещу мен.”
2. “Постоянно ме „възпитава”. Цялата съм насинена. “
3. “От улицата започна да ме бие. Влачи ме за косата до мазата като чувал с картофи. Счупи ми телефона, взе картата. Заключи ме в мазата, каза: „До понеделник тук ще стоиш заключена.”
4. „Свекърът ми ме преби и ме изгони посред нощта: „Махай се! Детето остава!”.
5. “Постоянно ме заплашва, че ще ме бие. Три пъти много жестоко ме е бил. Единият път си забих лицето в мивката. Започна да ме бие, защото им казах „Разделяйте се, развеждайте се, не ви искам двамата”.
6. “Биеше ме, викаше: „Виж, колко си грозна” – влече ме към огледалото. Израстнала съм с много бой – и с чехъл, и с лопата, и стол е хвърлял по мен баща ми. Спомням си боя с маркуча. “
7. “Защото учех в Търново, не спря да ме напада: „Ей, …., ти не си никаква майка! Ти си заряза сина!”
8. “Викаше ми: “Мърло, за нищо не ставаш”. Упреци, юмруци, скубал ми е цели кичури от косата.”
9. „Чувствам се скапана. Постоянно ми повтаря: „Ти все ще сбъркаш. Нищо не става от теб. Нестабилна си, няма как да живеем заедно!”
10. “Казвал ми е, че ще ме убие, ще подпали къщата, така че дори да се разделя с него, да нямам нищо.”
11. Постоянно казва, че ме мрази, че не може да ме гледа. Нарича ме курва. “
12. „Баща му дълго време ме задяваше, натискаше, влизаше след мен в банята. Насили ме. Не издържах, казах на свекърва ми и съпруга ми...Три години не поддържахме отношения с тях, докато се обърна съпругът ми и ми заяви: „Ти туй си го искала!”.”
13. Ограничава ме от всичко. Следи ме. Като го видя, все едно виждам смъртта си...”
14. Докато ме биеше, майка ми си бъркаше манджата на печката с гръб към нас. Дълго време след това не й говорех. Когато умря, бях на 24 години и скоро след това осъзнах, че тя е била в същото положение като мен.
15. Забраняваше ми да излизам, проверяваше ме постоянно, залагаше капани.”
16. Ако бях се престрашила по-рано да потърся помощ…
А Вие бихте ли се намесили, ако станете свидетели на домашно насилие? Можете да избере между удобната позиция на разпространените в нашето общество нагласи: „тя си го търси”, „щом понася, значи й харесва”, „Щом си го е избрала, трябва да си го търпи”, „това е в рамките единствено на дома, другото е външна намеса”, „един шамар не е насилие”, от една страна, и позицията на липсата на всякакъв толеранс към домашното насилие, на активност и безотказност на действията за елиминиране му, в помощ и подкрепа на жертвите му - цел на 16-дневната световна кампания против домашното насилие.
Донка Петрова, психолог в Център „Мария“

 

Проект „Решението на домашното насилие е да ВЗЕМЕШ РЕШЕНИЕ» финансиран от Министерство на правосъдието на Република България по чл. 6, ал.7 от Закона за защита от домашното насилие.